Инсулинова Резистентност - Симптоми, Диета, Лечение - KetoLife
Инсулинова Резистентност

Какво е инсулинова резистентност и как да я излекуваме?

Начинът, по който клетките реагират на хормоните е един от основните фактори, определящи нивото на цялостното ни здравословно състояние. Инсулинът е анаболитен хормон и в голяма степен отговоря за енергийните запаси на тялото.

Клетките в човешкия организъм реагират на наличието на инсулин в кръвта, като абсорбират глюкозата от кръвта и я превръщат в енергия. Когато те развият резистентност към влиянието на този хормон, тялото е предразположено към различни метаболитни заболявания като диабет, затлъстяване и болести на сърцето. От друга страна, когато клетките имат висока чувствителност към инсулина се повишава тяхната ефективност. Това от своя страна спомага и за извършването на много жизнени функции и допринася за общото благосъстояние на организма.

Тези противоположни реакции към хормона се обобщават от понятието инсулинова чувствителност. От нейните нива зависят много допълнителни процеси, като загубата на тегло, хормоналния баланс, метаболизма и превенцията на редица болести.

Добрата новина е, че нашето тяло не поддържа едни и същи нива на инсулинова чувствителност по време на жизнения си цикъл. Още повече, ние можем да я повишим по няколко различни начина. Преди обаче да се впуснем в тяхното приложение, нека хвърлим един по-задълбочен поглед върху това какво точно представлява инсулиновата чувствителност.

Инсулин - що е то? Животоспасяващото значение на един хормон

Инсулинът е хормон, изграден на базата на протеини. Той се произвежда от задстомашната жлеза, известна още като панкреас. Основната му функция е да понижава нивата на кръвната захар, които се повишават от други хормони, като например, хормона на растежа. Производството на инсулин се влияе пряко от количеството въглехидрати приети с храненето.

Въглехидратите са сложни захарни комплекси, които след разграждането си се разпадат до глюкоза (монозахарид) и някои баластни вещества. Глюкозата е основен енергиен източник за клетките в тялото и за да достигне до тях, тя първо преминава в кръвта (т.нар. кръвна захар). Този процес се “засича” от клетките в панкреаса, които реагират със засилено производство на инсулин. След като хормонът попадне в кръвта, той започва да разпределя количеството глюкоза към нуждаещите се от енергия клетки, принуждавайки ги да я изразходват или складират. По този начин хормонът намалява нивото на захар в кръвта, което от своя страна е жизненоважно за организма. Ако глюкозата остане в кръвта, това може да доведе до редица здравословни проблеми, дори с фатални последици, ако не се вземат навреме мерки.

Митове за инсулина

Голяма част от последователите на кето хранителния режим (базиран на повишено приемане на мазнини и протеини, без въглехидрати) заклеймяват инсулина като “хормон на затлъстяването”. Те изхождат от идеята, че той стимулира изгярянето на захар, постъпила директно в клетките, и забавя или спира изгарянето на мазнини (кетонни процеси) и оттам слабеенето. Този принцип е и в основата на една от най-разпространените теории, обясняващи нараставащия брой на хора с наднормено тегло в световен мащаб. Тя се нарича “въглехидратно-инсулинова” и според нея болшинството от хората по света приемат твърде много въглехидрати, а това от своя страна поддържа високи нива на инсулина и пречи на изгарянето на мазнини. Затова и последователите на тази идея препоръчват хранителни режими с ниска консумация на въглехидрати.

На пръв поглед звучи прекрасно: не ядем въглехидрати, нивото на кръвна захар в кръвта е ниско, тялото намалява производството на инсулин, клетките са принудени да изгарят складираните мазнини, за да си осигурят енергия. За съжаление, както повечето опростени модели, и на този му липсват някои важни подробности, поради което ефективността му не стопроцентова. Всъщност инсулинът е само едно малко парче от цялостната мозайка, която представляват биохимичните процеси, произтичащи в организма, допълнени от индивидуалния метаболичен процес и психология на всеки от нас.

В действителност, инсулинът снабдява клетките в тялото с информация за нивото на наличната глюкоза, а те от своя страна съпоставят тези данни със собствените си нива на енергия и “съставят” план за действие според собствените си нужди. Или иначе казано, инсулинът е само един от хормоните, които влияят върху енергийните процеси на една клетка. А това означава, че не само въглехидратите, а цялостния хранителен прием или количеството калории, е това, което до голяма степен определя дали ще губим или качваме килограми. Инсулинът от своя страна е един от важните фактори, които определят какво ще се случи с консумираните калории. Повишаването на инсулиновата чувствителност позволява на организма да усвоява по-добре приетите въглехидрати и способства за цялостното здравословно състояние.

Какво е инсулинова чувствителност?

Инсулинова чувствителност е термин, характеризиращ начинът, по който клетките в тялото ни реагират към инсулин. Връзката е проста - колкото по чувствителни са те, толкова по-добра ще е тяхната реакция към инсулина, и обратно.

За да измерим обективно този феномен, трябва да открием колко точно инсулин трябва да произведе тялото, за да преобразува определено количество глюкоза (захар). Чувствителността към инсулин значи, че тялото трябва да отдели само малко количество от него, за да депозира глюкоза в клетките, и обратното – тялото е инсулиново резистентно когато има нужда от по-голямо количество инсулин за реакция на клетките.

При повечето хора, правилната инсулинова чувствителност е от огромно значение за доброто здраве. Съществуват редки случаи, обаче, при които прекалената чувствителност може да навреди.

Например, при хора с диабет от първи тип , високата чувствителност може да увеличи риска от хипогликемия (нива на кръвна захар под 4 ммол/л). При хора, приемащи инсулин или други лекарства за регулиране на нивата на кръвна захар, е важно да се следят нейните промени при наличието на физическо натоварване или други изменения в начина на живот, които повишават инсулиновата чувствителност.

Трите вида инсулинова чувствителност

Има три вида инсулинова чувствителност:
  • Периферна инсулинова чувствителност. Тя определя колко приемащи са мускулните и мастните клетки към глюкоза когато са стимулиран от инсулин или сами по себе си. Най-често срещаната форма на инсулинова резистентност се намира именно в тези клетки. Обикновено тя е предизвикана от липсата на физическа активност (неизползване на мускулите) и преяждане (прекалена наличност на енергия).
  • Чернодробна инсулинова чувствителност. Тя влияе на процеса гликонеогенеза (произвеждането на кръвна захар от незахарни субстрати). Инсулинът играе важна роля за регулирането на този процес и ефектите му могат да бъдат възпрепятствани от чернодробно възпаление.
  • Панкреатична инсулинова чувствителност. Свързана е с начина на работа на клетките, произвеждащи инсулин (например бета клетките). В случай на неправилно функциониращи бета клетки може да се развие инсулинова резистентност. Най-често това се случва в резултат на диабет от първи тип (инсулинова недостатъчност) и циститна фиброза (когато функцията е физически ограничена).

Периферната инсулинова чувствителност и отслабването

Инсулиновата чувствителност се е превърнала в широко разпространен феномен при манията по отслабване поради силната връзка между периферната инсулинова чувствителност и процента телесни мазнини в тялото.

Научната литература показва, че колкото по висока е инсулиновата чувствителност, толкова повече въглехидрати тялото може да преобразува в енергия, без да ги трупа под формата на мазнини. Следователно, ако искате да отслабнете, добра идея е да се уверите, че вашата инсулинова чувствителност е възможно най-оптимална.

Какви фактори определят инсулиновата Ви чувствителност?

Както изменяемите, така и неизменяемите фактори определят степента, в която сте чувствителни или, в която сте устойчиви на инсулин.

Неизменяемите фактори са тези, които не могат да бъдат променяни. Те намаляват инсулиновата чувствителност на организма. Пример за такива фактори са:

  • Увеличаване на възрастта. Въпреки че е възможно да се предотврати намаляването на инсулиновата чувствителност чрез определени промени в начина на живот, изследвания сочат, че нарастващата възраст на човека е свързана с повишената му инсулинова резистентност;
  • Генетика. Специфични гени могат да определят колко чувствителни са определени клетки към инсулина. Пример за талкова изменение e синдрома на поликистозните яйчници - състояние, което е тясно свързано с клетки, станали уязвими към инсулинова резистентност поради специфични гени в клетките;
  • Фамилна обремененост към диабет тип 2. Комбинацията от генетични и фактори на околната среда, които се предават в семейството ви, може да увеличи шансовете ви да придобиете резистентност към инсулин;
  • Етнографски фон. Хора от афро-американски, азиатско-американски, латино-испано-американски, индиански или тихоокеански островен произход са предразположени към развитие на инсулинова резистентност.

Изменяеми фактори и тяхното значение за увеличаване на инсулиновата ви чувствителност.

  • Загуба на тегло;
  • Намаляване на нивата на стрес;
  • Приемане на по-малко въглехидрати;
  • Упражнения;
  • Здравословно количество сън;
  • Приемане на специфични добавки и / или лекарства, които намаляват инсулиновата резистентност;
  • Продължителен калориен дефицит;
  • Гладуване / интермитентно (периодично) гладуване, фастинг;
  • И още много неща, на които ще обърнем внимание по-късно в статията;

Пренебрегвайки използването на тези изменяеми рискови фактори във ваше предимство, вие постоянно ще намалявате инсулиновата си чувствителност, като така ще поставите началото на инсулинова резистентност и състоянията, които я следват.

В противоположния край на спектъра: Слаба чувствителност към инсулин, Инсулинова резистентност и Диабет.

Ниската чувствителност към инсулин може да бъде вредна за здравето ви, особено когато нивата на чувствителност са толкова ниски, че развиете инсулинова резистентност.

Когато станете инсулиново резистентен, панкреасът ви започва да създава повече от хормона инсулин, в опит да намали нивата на кръвната захар. Това свръхпроизводство води до "хиперинсулинемия".

Хиперинсулинемията е свързана с увреждане на кръвоносните съдове, високо кръвно налягане, остеопороза и сърдечни заболявания. Като цяло, хронично високите нива на инсулин и кръвна захар, ще доведат до влошаване на здравето ви.

Ако не се лекува, инсулиновата резистентност може да доведе до повишена резистентност към хормона. С други думи, клетките в тялото ви ще загубят инсулиновата си чувствителност, а нивата на кръвната Ви захар и инсулин ще се покачват.

В крайна сметка клетките, произвеждащи инсулин (бета клетки), ще започнат да губят способността си да функционират, нивата на кръвната Ви захар ще продължат да се увеличават и ще развиете диабет тип 2. Ако диабетът тип 2 остане нелекуван, той може да стане смъртоносен (което е обосновано от факта, че тази болест се нарежда сред първите 10 причинителя на смърт в световен мащаб).

Въпреки че причината за инсулинова резистентност и диабет тип 2 все още поставя въпроси пред изследователите, са открити сериозни доказателства, свързващи излишната мазнина около органите на тялото (висцерална мастна тъкан) с намалената инсулинова чувствителност. Други фактори, които са свързани с инсулиновата резистентност, са: физическото бездействие, високото кръвно налягане и повишените нива на холестерол - всичко това може да се подобри, когато приложите начин на живот, който благоприятства повишаването на инсулиновата чувствителност.

Голямата картина: Инсулинова чувствителност и инсулинова резистентност

Физиологията на инсулиновата чувствителност е толкова сложна, че е почти невъзможно да бъде изцяло обяснена. И все пак, ще се опитаме да сведем това, което знаем, до една проста концепция, която ще ви помогне да разберете какво причинява инсулинова резистентност и инсулинова чувствителност при повечето хора:

  • Повишеният енергиен статус с времето ще принуди клетките ви да станат повече инсулино-резистентни и по-малко инсулино-чувствителни.
  • Пониженият енергиен статус с времето ще принуди клетките ви да станат по-малко инсулино-резистентни и повече инсулино-чувствителни.

Под „енергиен статус” имаме предвид моментното състояние на клетките. Къпят ли се те в молекули от енергия без всякаква необходимост да я оползотворят? Това е „висок енергиен статус” и той се получава когато водим заседнал начин на живот и преяждаме.

Когато инсулиновата секреция не успява да компенсира спада на инсулиновата чувствителност, човек ще развие преддиабетно състояние (фаза С). Ако не се направят промени на този етап, болестта ще прогресира от фаза С към фаза Д (диабет тип 2). Единственият начин това да бъде предотватено, е да се подобри инсулиновата чувствителност.

Какво се случва обаче ако клетките ви имат нужда от повече енергия, за да удовлетворяват изискванията на тялото ви? В такъв случай това е показател, че вие сте с „нисък енергиен статус” и клетките ви ще повишат инсулиновата си чувствителност, така че да не пропуснат възможността да се заредят с повече гориво.

10 начина за подобряване на инсулиновата чувствителност

За щастие инсулиновата чувствителност не е непроменлив механизъм в тялото. Тя може да бъде чувствително подобрена чрез някои малки промени в начина на живот

Ето 10 доказани начина, които помагат за подобряване на вашата инсулинова чувствителност:

Спазвайте Кетогенната диета

Въглехидратите стимулират отделянето на най-много инсулин от всички хранителни вещества, така че една нисковъглехидратна диета би могла да намали нивата на инсулин и да подобри инсулиновата чувствителност до известна степен.

По всичко личи, че настоящите проучвания подкрепят подобна хипотеза. В едно от тях например, 10 човека с наднормено тегло и диабет тип 2 (т.е. всички те са били с високи нива на инсулинова резистентност) се придържали към обичайния си начин на хранене за седмица, след което преминали на нисковъглехидратна, богата на мазнини кетогенна диета за 2 седмици.

След двете седмици на кето диета, бил установен намален общ прием на калории с 30% и драстично увеличение на инсулиновата чувствителност със 75%.

Въпреки това, ограничаването на въглехидратите не е единствената причина, поради която кето диетата може да помогне при инсулинова резистентност. Друг плюс е, че тя води и до повишаване на инсулиновата чувствителност в резултат от загубата на мазнини.

Стопяване на излишните мазнини по тялото

Проучвания са показали, че големите количества тлъстинки, особено около талията, могат да произвеждат вредни химикали и хормони, които от своя страна причиняват намалена чувствителност към инсулин и повишават вероятността от възпаления.

Но хубавата новина е, че чувствителността към инсулин и метаболизмът ви могат да се подобрят значително - трябва само да стопите малко от тези излишни телесни мазнини. Или по-точно, както доказва едно изследване, намаляването на теглото дори само с 5% е достатъчно за пациентите с наднормено тегло, за да изпитат някои от положителните ефекти от загубата на тегло върху чувствителността им към инсулин.

Гладуване, периодично гладуване, фастинг

По-рано научихме, че състоянието на намалена енергия обикновено води до увеличена чувствителност към инсулин. Въпреки, че намаляването на тегло е един от начините за постигане на състояние на намалена енергия, включването на гладуване и/или периодично гладуване (фастинг) във вашия хранителен режим също може да има ефект.

Всъщност едно пилотно проучване откри, че периодично постене в продължение на 2 седмици (с 18-20 часа времеви прозорци на хранене) помага за подобряването на за нивата на кръвна захар с тенденция към подобрена чувствителност към инсулин при диабет тип 2.

Изследване на въвеждането на различни хранителни режими при диабет тип 2 също предполага, че ограничението на калориите е един от основните фактори, които могат да помогнат и потенциално да възпрепятстват развитието на болестта. Един от начините за постигане на тази цел, което бе потвърдено от проучването на периодичното гладуване, е чрез ограничаване на времевите прозорци на хранене, така че да приемате по-малко калории през деня.

Приемането на по-малко калории води до намаляване на нивото на енергия, което подобрява цялостната чувствителност към инсулин.

Но има едно нещо, за което трябва да се внимава по отношение на гладуването и периодичното постене за хора, които страдат от диабет. Тъй като и двете форми на фастинг могат да причинят значителни промени в нивата на кръвна захар, най-добре е да се консултирате със своя лекар, преди да добавите тези стратегии към вашия начин на живот и хранителен режим.

Добавете аеробни и анаеробни упражнения към седмичната си програма

Един от най- бързите начини за подобряване на Вашата чувствителност към инсулин е чрез физически упражнения. Те имат такъв ефект върху нашите енергийни запаси, че много от клетките в цялото ни тяло трябва да станат по-чувствителни към инсулин, за да си подсигурят енергията, от която имат нужда.

За щастие, както аеробните, така и анаеробните упражнения ще намалят вашата инсулинова резистентност по много начини, затова може да си изберете вида гимнастика, която обичате най-много.

Аеробните упражнения включват всякакви форми на физическа активност, която налага дълъг период на тренировка без прекъсване за почивка. Това включва тичане, плуване или която и да е дейност, при която движите тялото си с постоянен ритъм в продължение на 30 минути или повече.

Аеробната активност има способността да увеличава инсулиновата чувствителност до 72 часа след тренировката Ви. Анаеробните упражнения, като вдигане на тежести, спринтове и интензивно гребане или каране на колело също драстично могат да подобрят Вашата чувствителност към инсулин.

Обратното на това, застоялият живот, липсата на физическа активност или съзнателното ѝ ограничаване могат да намалят значително чувствителността към инсулин на вашето тяло, като увеличават вероятността да развиете резистентност към инсулин. Това е една от причините защо повечето от нас трябва да се движат повече.

Като цяло е най-добре да се стремите към около пет часа упражнения на седмица. Изследванията показват, че това е най-подходящият начин за значително подобряване на вашата инсулинова толерантност.

За получаване на най-добри резултати препоръчваме да комбинирате аеробни и анаеробни упражнения през цялата седмица. Анаеробните упражнения ще ви помогнат да изградите повече мускули и да изгорите гликогенните запаси, което поддържа вашата чувствителност към инсулин на високо ниво, докато аеробните упражнения ще изгорят захарите и ще стартират процес на стопяване на мазнини, така че вашите клетки никога няма да имат шанса да увеличат своята резистентност към инсулин.

Спете достатъчно всяка нощ

Отработеният режим на сън, който ви позволява да спите поне по 7 часа всяка нощ е от съществено значение за правилното функциониране на хормоните ви.

Когато се нуждаете от сън, нивото на грелина - хормона на глада в тялото ви, започва да се колебае, а нивата на кортизола се повишават. С други думи, недостатъчният сън ще ви накара да се чувствате по-гладни от обикновено, едновременно повишавайки нивата на стрес и инсулиновата ви резистентност (благодарение на кортизола).

Всички тези хормонални промени, взети заедно, обикновено ще ви накарат да ядете повече, а тялото ви ще се стреми да регулира ефективно глюкозата, когато поемате излишни калории. Най-добрият начин да се противодейства на това е да си лягате по едно и също време всяка нощ и да се будите горе-долу в един и същи час сутрин, след като сте спали минимум 7 часа.

Намалете нивата си на стрес

Кортизолът се освобождава не само, за да ви помогне да се събудите сутрин, той бива секретиран и когато тялото ви е подложено на какъвто и да било физически, умствен или външен стрес.

Когато кортизолът циркулира в кръвта, той стимулира различни механизми в тялото ви, които увеличават нивата на кръвната ви захар и осигуряват енергията, необходима ви за справяне със стресовата ситуация. Един от начините, по които кортизолът прави това е чрез увеличаване на инсулиновата резистентност.

След като тялото ви се е справило със стресовата ситуация, кортизолът се разпада и толерантността към инсулина се възстановява. В краткосрочен план това е здравословната, нормална реакция на стреса.

Не е необичайно, обаче, хората в съвременното общество да са стресирани през повечето време от деня. С всяка стресова ситуация тялото произвежда повече кортизол, нивата на чувствителност към инсулина намаляват, а стресът се увеличава. Единственият начин да излезете от този омагьосан кръг е да дадете на тялото си възможност да се отпусне и възстанови от факторите, предизвикващи стрес в ежедневието ви.

Ето няколко полезни начина за намаляване нивата на стрес:

  • Meдитирайте
  • Позволявайте си кратка дрямка
  • Практикувайте йога, тай-чи и/или чи-гонг
  • Спрете пушенето
  • Редовно правете физически упражнения
  • Поддържайте добър режим на съня
  • Използвайте адаптогенни билки като Rhodiola или Ashwagandha
  • Допълвайте диетата си с витамини и минерали, които може би не ви достигат (магнезият и витамините C, E, B, и особено D могат да помогнат при стрес)

Приемайте повече разтворими влакнини (фибри)

От двата вида влакнини – неразтворими и разтворими, именно разтворимите са по-важните, когато става дума за инсулинова чувствителност. Това се дължи на факта, че разтворимите влакнини забавят движението на храната през тънките черва, което спомага за понижаване количеството на захарта, постъпващо в кръвта ви, намаляването на апетита и нивата на холестерола.

Поради начина на усвояването им, много проучвания са стигнали до извода, че разтворимите влакнини (фибрите) оказват положителен ефект за подобряване на инсулиновата чувствителност. Това означава, че ако включите в диетата си храни, богати на разтворими влакнини като нискокалорични зеленчуци, кето хляб или капсули Psyllium Husk също можете да увеличите чувствителността си към инсулина.

Прибавете повече нисковъглехидратни плодове и зеленчуци, билки и подправки към хранителния си режим

Според множество изследвания хранителен режим, който се откроява с богато съдържание на растителни съставки от плодове и зеленчуци е взаимосвързан с по-добра инсулинова толерантност. Най-здравословни се оказват нисковъглехидратните плодове и зеленчуци като например диви боровинки, зеленолистни растения и зеленчуци от сем. Кръстоцветни.

Обещаващи резултати дават и различни видове билки и подправки, които също допринасят за подсилването на инсулиновата толерантност. Ето списък на някои от най-ефективните:

  • Куркума. Тази силно ефективна билка съдържа активна съставка на име куркумин, която има мощни антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Тя индиректно увеличава инсулиновата толерантност, тъй като намалява съдържанието на мастни киселини и захар в кръвта.
  • Джинджифил. Тази популярна подправка също има добро влияние върху инсулиновата толерантност. Според изследвания нейната активна съставка на име джинджерол подобрява усвояването на захарта от мускулните клетки.
  • Чесън. При изследвания проведени с животни се установява, че чесънът подобрява секрецията на инсулин. Той притежава също така противовъзпалителни свойства, които директно могат да повишат толерантността към инсулина.
  • Канела. Тази ароматна подправка е най-добре позната заради свойството си да намалява кръвната захар и да увеличава инсулиновата чувствителност. Например, едно проучване проведечно чрез метода на метаанализ открива, че консумацията на 1/2-3 чаени лъжички (1-6 грама) канела дневно значително намалява нивата на кръвна захар в краткосрочен и дългосрочен план. Други изследвания разкриват, че канелата има разностранни свойства, които подпомагат усвояването на глюкозата.
  • Консумирайте зелен чай

    Зеленият чай е отлична напитка, която допринася за цялостното здраве.

    Тя е и чудесен избор за хората, които имат проблеми с контролирането на нивата на кръвна захар. Множество изследвания утвърждават факта, че консумацията на зелен чай увеличава инсулиновата толерантност и намалява кръвната захар.

    Полезните свойства на зеления чай могат да се дължат на силната му антиоксидатна съставка епигалокатехин галат (ЕГКГ), която според много изследвания сама по себе си повишава инсулиновата чувствителност.

    Експериментирайте с добавки, които подсилват инсулиновата толерантност

    На пазара има много видове хранителни добавки, които подпомагат инсулиновата толерантност, но нека все пак се придържаме към тези, които са проверени чрез изследвания:

    • Ресвератрол. Това е полифенолна съставка, която може да се намери в червеното вино и е добре позната със своите антиоксидантни свойства. Надеждни доказателства свидетелстват, че тази съставка може да подобри усвояването на глюкоза що се отнася до аспекта инсулинова толерантност.
    • Алфа-липоева киселина. Тази киселина е съставка на основата на органична сяра, която е жизненоважна при аеробния метаболизъм. Много изследвания сочат, че добавянето на тази съставка към хранителния режим подпомага намаляването на инсулиновата резистентност при пациенти с диабет тип 2.
    • Берберин. Това е растителен алкалоид, за който е установено, че в много случаи намалява кръвната захар. Според някои изследвания дори бернеринът е толкова ефективен, колкото и анти-диабетното лекарство Метформин.
    • Хром. Има доказателства, които сочат, че този жизненоважен нискоконцентриран елемент има способността да подсили ефекта на инсулина и да намали нивото на кръвна захар.
    • Магнезий. Този жизненоважен минерал е критичен за ефективността на инсулина и дори недостигът на магнезий в организма може да влоши инсулиновата толерантност.
    Както при всяка хранителна добавка, молим да се консултирате с вашия лекар (особено, ако вече приемате дадени медикаменти).

    Как да разберете, дали имате инсулинова чувствителност

    Най-бързият и безопасен начин да разберете дали имате инсулинова чувствителност е да направите тест при своя лекар. Най-надеждният тест се казва HOMA-IR, който прави точно предположение относно устойчивостта на инсулин на тялото, като проследява кръвната ви захар и нивата на инсулин. Можете да направите и такъв тест за инсулинова резистентност в различни независими лаборатории.

    Можете също да премерите колебанията в кръвната си захар директно, чрез орален тест за глюкозен толеранс (ОГТТ). Този тест се състои от множество кръвни тестове и поглъщане на глюкозен разтвор, като начин да се разбере как тялото ви се справя с повишаването на нивата на кръвна захар.

    Въпреки това, независимо колко полезни са тези тестове, много хора ги намират за неудобни и ненужни. По-достъпен начин да проследите своята инсулиновата чувствителност, е като видите как функционира кръвта ви и как другите здравни показатели се променят, след като се храните правилно и коригирате своят начин на живот.

    Например, ако нивата на кръвната захар, кръвните липиди и кръвното налягане достигнат по-здравословни нива, тогава вероятно вие подобвявате своята инсулинова толерантност и оптимизирате здравето си. Освен това, ако отслабвате и сваляте няколко см от талията си, тогава почти несъмнено правите клетките си по-чувствителни и по-малко устойчиви на инсулин.

    Обобщение: Всичко, което трябва да знаете за инсулиновата чувствителност Инсулинът играе важна роля в регулирането на нивата на кръвна захар, както и на много други процеси в тялото. Именно защото клетките в тялото ни отговарят на инсулиновия повиг, това не значи, че тези нива са абсолютно еднакви всеки път.

    Всъщнност, базирайки се на множество фактори, клетките в тялото могат да бъдат: по-чувстителни към инсулина или по-резистентни към него. Променяйки начина си на живот и фокусирайки се към подобряване на инсулиновата чувствителност, вие можете да намалите шанса за развитие на заболявания, пряко свързани с прекомерното освобождаване на инсулин. (напр. напълняване, диабет тип 2, болести на сърцето и др.)

    За да подобрите своята толерантност към инсулина, опитайте да приобщите някои от следните навици и стратегии:

    • Спазвайте кетогенна диета
    • Свалете излишните килограми
    • Редовно правете физически упражнения
    • Практикувайте периодично гладуване
    • Спете по поне 7 часа и следвайте един и същ цикъл на заспиване
    • Практикувайте анти стрес активности в ежедневието си
    • Консумирайте повече разтворими влакнини (фибри)
    • Хапвайте повече нисковъглехидратни храни, плодове, зеленчуци и др.
    • Пийте повече зелен чай

    Следвайки тези простички, но полезни съвети, ще отбележите най-големи здравословни плюсове. С поддържането на кетогенната диета или нисковъглехидратна такава, лесно можете да поддържате здравословни нива на калориен дефицит, което неминуемо ще ви доведе и до загуба на излишни килограми.

    Преди да приложите тези промени в начина си на живот, можете да направите някои крхъвни тестове, да премерите обиколката на талията си, килограми и други, за да имате реална база за сравнение и нагледно да видите как се продобряват всички показатели.

    Последна редакция: 11.12.2018